След тъмното, а според мен по-скоро светло Средновековие, дало много на хората, включително съвременната наука, маркирано ставането и от Роджър Бейкън и Декарт, който за първи път смесва в една зависимост величини от различни размерности /първата е за скоростта като съотношение на дължина към време/ се натрупват естественонаучни знания довели до Нютон. Оказва се, че това, за което философите хиляди години са говорили /пространно например Аристотел/ може да се обясни с една изненадващо проста и изящна зависимост за гравитацията. Другото е, че математиката може да се развие в т.н. инфинитизимално смятане и така нещата във физиката /а после и в другите науки/ не само да се описват, а и да се прогнозират! Оставям настрана, че Нютон е голям хитър плагиат, повечето неща са направени приоритетно от Хук и Лайбниц, но вече има наука, има математика, а в следствие на тях се подготвя и научнотехническа революция. Хората започват да се мислят не за Божие творение основно, а за същества с възможности като на Бог. Лагранж казва - дайте ми координатите и скоростта на всички точки във Вселената и аз ще ви предскажа бъдещето! Не като врачка, а точно! Това свръхсамочувствие прескача и в обществените науки и с Хобс, Лок, Смит се поставя началото на разбирането, че нещата и там могат да се постигнат, регулират и прогнозират както във физиката и математиката. Така се появява модерна, а по същност той е десакрализирано протестантство. Изхвърлянето на Бог, на каквото и да е висшо започва тогава, Маркс е локална кулминация в този процес. С модерна се появява и либерализма и капитализма.
Обосноваването и оправдаването на капитализма според повечето изследователи става по два начина - като продукт на протестантската етика /Макс Вебер/ и етап в закономерното прогресивно икономическо развитие на обществото според Карл Макс. Той е първо прогресист, изследовател, обяснител и чак след това критик на капитализма и създател на модерния комунизъм /самите социалистически и комунистически идеи имат хилядолетна история, вижте например акад. Шафаревич, математик и общественик/. Маркс е част от модерна, както и съчинения от него комунизъм /по скоро развит, защото и него, и ционизма съчинява Мойсей Хес и ги оставя за разработване съответно на Маркс и Херцел/. Според Маркс нещата в обществото са както във физиката, има и в него обективни незаобиколими закони. А капитализма е неизбежен етап в прогресивното развитие на обществото докато не пречи, като всяка общественоикономическа формация, на развитието на базата, на производителните средства и сили. Чували сте с какво високомерно пренебрежение се е отнасял към Русия и славяните, определял ги е като заплаха за бъдещата комунистическа революция на Запад, как е хвалил юначните турци клали ни по време на Априлското възстание...
Макс Вебер определя като основна сила, способствала ражденото и налакането на капитализма, протестантската етика. Тя още в зародиша си е донякъде светска и утилитарно ориентирана - вижте как са нещата при двете основни начални течения, започнали с Лютер и Калвин. И досега развитите силни страни са протестантски, днес доминират протестантските САЩ. За това спомага едва ли не безкрайната гъвкавост на протестантството, довело и до стотици протестантски деноминации и макар че модерна е десакрализиран, той все пак е десакрализирано протестантство. Протестантската етика е доминираща в първоначалния капитализъм, тя дава плодове не само за експлоататорите, но и за работещите, за народа. Вижте примерно как стоят нещата при Франклин - физик, политик, но и протестантски теолог.
Маркс е прав, че с развитието на капитализма расте и експлоатацията, но причина за това е, че налагащата се система е десакрализирано протестантство и юздите за експлоататорите отпадат. Неверно /а то е ясно и по начало/ се оказа онова на Лок - егоизъм и алчност спират егоизъм и алчност. Ако живеем по-добре материално отколкото преди, то е защото научнотехническата революция се оказва все по ефективна / но и невидимата цена, която плащаме за това е огромна/.
В края на 19 век модерна се задъхва, изхода бе търсен в комунизма и националсоциализма, те по своята същност също са част от модерна. Всъщност реалния комунизъм няма нищо общо с Маркс, той е измислен от Ленин и окончателно формиран от Сталин, който внася и висши елементи в него, личи му, че е завършил семинария. Те се провалиха, /китайския комунизъм е нещо друго/, проваля се и капитализма и либерализма. Всъщност сегашната система неможе да се нарече капитализъм нито по Маркс, нито по Вебер. Примерно няма класи и тази тема добре се развива от френския социолог Гилюи. А че работническата класа е малка и нереволюционна отчете още 60-те на ХХ век ревизиониста марксист Маркузе и избута на преден план в промените всякаква измет - лумпени, обратни, малцинства /в тази връзка можеда си припомните лекцията на Буковски, когато идва в България/. Но тези, които искат да разнищят какво е станало, какъв е изхода стават все по-малко, а властимащите, елитите, не допускат вече някой сред тях, ако не се отрече от произхода си. Модерен вариант на великата "Приказка за стълбата" на Смирненски.
Както и очаквах, поне аз, накратко немога за тези неща. Но поне за някои се надявам да отворя някой прозорец към тях. И вместо литературна справка да ви посоча, от къде научавам най-много за тези неща, ако искате потърсете - Сергей Кургинян и Крейн Бринтън. А искате или не искате, ще продължавам да ви мъча, защото който не знае къде отива, отива където не трябва. В тази връзка е хубаво да прочетете и "Покушение на миражи" на Тендряков с работно заглавие "Евангелие от компютъра".
