Преди десетина дни и по БНТ даваха италианския филм "La confessioni". В интернет го има в превод на различни езици, включително с български субтитри. Горещо ви го препоръчвам за го гледати няколко пъти. В художествена форма е показано до къде ни е довел модеррна, доминиращ няколко века, представляващ десакрализирано протестантство и включващ не само либерализма, но и комунизма и национализма според политическата философия. И изхода, който аз изповядвам - сакрализирането. Човека е висшо същество и трябва да се стреми и постига висшета най-вече с дела, принизяването ни от модерна е вредно и все повече ни вкарва в задънена улица, стигна се да разчовечеването ни и превръщането ни от субекти в обекти. Временно, разбира се. А сакрализирането ще става по много пътища и пътечки, трудно, но който иска да живее като човек, като част от весшата същност на мирозданието, ще избере това. А не както ни учи модерна да бъдем доволни свине.

Често споменавам, че съм християнин и хегелианец Смятам, че най-истинския, но и най-трудния път към сакрализирането е Иисус. Две хиляди години се води тотална война с него, но само той е вечен и незаобиколим. Христианските деноминации по много и различни причини са се отдалечили от него и затова няма друг начин да се върнем към първоизточника Евангелието. Защото има и други книги за духа, за духовни практики, дори се стимулира създаването и издаването им, за да се самозащити модерна от най-голямата опасност за него - Иисус. Но пак временно...

Та затова гледайте филма и четете Евангелията. Ще ви бъде трудно, много трудно по много причини. Но няма друг начин... За ме разберете, за да се разберете, за да направите решителни крачки към Евангелието съветвайте се с великите автори и мислители - примерно от Хегел през Достоевски до Мережковк. Последния през 30-те години на ХХвек пише "Иисус нейзвестный" и всичко основно е казано и подсказано. Ако не бях калпазанин, ако имах време, бих я привел и разпространявал, дори самиздатски. А може би по-лесно е да превеждам от време на време части от нея във ФБ, а натятък който иска и реши да продължава сам. Та ето ви като начало съвсем малко от нея:

"Светът, такъв какъвтоо е, и тази книга не могат да бъдат заедно. Или той, или тя: светът не трябва да бъде такъв, което е, или тази Книга трябва да изчезне от света.

Светът я погълна, като здравия поглъща отрова или болен - лекарство, и се бори с нея, за да я приеме в себе си или да я изхвърли завинаги. Двадесет века се бори, а последните три века - така, че слепия е видно: те не могат да бъдат заедно; или тази Книга, или край натози свят.

Сляпо четат хората Евангелието, защото така са свикнали. В най-добрия случай мислейки: "Галилейската история, втори неуспешен опит за рай, божествено прекрасна мечта на земята за небе; но ако се изпълни, всичко ще отиде по дяволите. Страшно е да се мисли така? Не, привично.

Две хиляди години хората спят на острието на ножа, скрит го под възглавница им - навик. Но "Бог се нарече Истина, а не навик".

Тъмната вода в очите ни, когато четем Евангелието, не е удивление, а навик. "Хората не се отдалечават от Евангелието на достатъчно разстояние, не му дават да действува така, сякаш го четат за пръв път; търсят нови отговори на стари въпроси; отцеждат комара и преглъщат камилата. За хиляден път трябва да прочетеш, както за първи, да изхвърлиш от очите си "тъмната вода" на привичката, изведнъж да видиш и да се удивиш - ето какво трябва, за да се прочете Евангелието истински, както е необходимо."

Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.
Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
И възкръсна в третия ден, според Писанията.
И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.
И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
В едната, света, съборна и апостолска Църква.
Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
Чакам възкресение на мъртвите.
И живот в бъдещия век! Амин.

Абсолютно вярвам!