По света, у нас и в нас и с нас стават какви ли не неща. Ние ги възприемаме частично, тълкуваме частично, разбираме частично и когато ги пресъздаваме и превръщаме в наши убеждения, още повече постъпки и действия, обикновенно не ни е грижа това истина ли е и до какво води, а дали имаме текуща елементарна изгода. По американски, важен е моментния резултат. Това е най-вредния резултат от американизирането ни. Процес, който е започнал отдавна в много, някои абсолютно незабележими форми. Е, имало е и има такива, които ритата срещу това, формално палучавайки не само упреци, но и много по-лоши неща, но те са солта на Земята и затова има човечество, затова макар и трудно и скъпо плащайки вървим въпреки всичко като цяло напред. Запада е предимно такъв, в това отношение Изтока е бил винаги водещ. И по някакъв начин, не само на думи, е критикувал това. Даже в ГУЛАГ-а, когато Солженицин е донякъде прозападен, има опониране на това /когато описва гледания в лагерното кино филм "Първата ръкавица", внушаващ западното резултата не е във ваша полза, а е важен резултата/.
Такива неща и други, дори битови и лични, ме стимулират да напишанякои неща като опит да опонирам на свинята от известното стиховорение на Смирненски и ако може, даже и с наночастица да е, да намаля смрадтта и калта в света и в себе си. Писах наскоро за тъмните сили и енергии в света, подобни на тъмната енергия и материя според физиката във Вселената, сега ще се опитам да подчертая, че както във физиката, светлите и явни неща в крайна сметка са решаващи и определящи за развитието, за положителното ставане и във Вселената, и в обществото. По замисъл това ще са три неща - това, което пиша сега, "Метафизика или за утешението" и "Безсмъртието по Хевисайд".
И така, за да разберем какво става, за да достигнем до и постигнем частично истината и според мен, и кажи речи всички мислители, трябва да познаваме себе си и обществото, в което живеем, както и взаимоотношенията между индивидите и обществото. Едно от основните положения още при Сократ е познай себе си. Но не като биология, което и сега се прави сравнително успешно, а като морална същност по действия преди всичко. Това преди повече от 2 500 години. Преди 500 години Франсоа Вийон изрежда, че знае какво ли не, а накрая завършва с но не знам себе си. Стигам до сегашно време. Има един режисьор документалист от съветско време, който харесвам много - Феликс Соболев. Тук ще използвам неща от филма му от 1971 "Мы и другие" /не го намерих с превод на български, в оригинал го има на много места в интернет/.
Във филма са представени два основни психологически експеримента - как се възприемат индивидуално и неверно събитията от нас и как решенията за оценка на истинността обикновенно става под влияние на другите. Няма да преразказвам филма, който иска може да го гледа. Това е така, казано е директно, защото едно от характерните неща за човека е да греши и да се влияе силно от другите. Ако се замислите, ще видите, че маркетинга, рекламата, пиар се базират на това, мога да ви дам безкрайно много примери. Тези неща ги има още в първата цялостна книга за пропагандата "Пропагандата" на Бернейс от 1928 г., измислил между другото и пиара. И всичко това в съвремието се извършва против морала, всячески ни отклоняват от него и ни създават всякакви препятствия, за да не стигнем до него, да не се опознаем морално както е казал още Сократ, стигайки до там, че освен форма и съдържание, както е в старата филисофия, сега доминираща правят опаковката! Още една от временните деградации. За съвреминната политика, както на свръхсилите, така и местната, няма да говоря, там бушават такива пристрастия... базирани на такива лъжи и самозаблуди... че вече се срамувам, че някога бях малко политик и за пореден път се извинявам /за първи път в началото на 1992 в "1000 дни"/, че съм участвувал в създаването на нещо като нов Франкенщайн.
Но само черно няма. Няма само бяло. Прав е Воланд в края на "Майстора и Маргарита", когато разговаря с Леви Матей. Бялото, светлото, творящото добро и срасота, извисяващо ни към Бога и постигането му, същевременно и той ставащ по този начин от същност в себе си на същност за себе си /целта на нашето съществуване по Хеге, която приемам и споделям/ като количество обикновенно е малко, но като същност превъзхождаща и в крайна сметка предопределяща. В "Покушение на миражи" /първи вариант "Евангелие от компютъра", 1979 г., издадена 1987 г./ Владимир Тендряков дава особен поглед, специфичноекспериментален, на историята и най-вече на трънливия път на реализирането на истината и доброто. Вече възръстенфизик с екипа си прави експерименти с историята. Върху разработен от тях модел. И паралелно описва по-особен начин ключови моменти от историята. И всичко се върти, както трябва да бъде, около Иисус. В един момент решават да го елеминират преди да ни е казал каквото и да е. Машината работи, работи и в крайна сметка се появява друг вариант на Иисус, в конкретния случай силно модифициран спрямо реалния Павел/Савел! Нещо, което следва от цялата човешка история въпреки ужасите и превратностите, от писаното от истинските философи и поети. Такива елементи се откриват още вдревноегипетските текстове /препоръчвам ви ги, за да видите какво ниво са имали древните преди хиляди години, не само да цъкаме с език пред пирамидите/.
Мслех да бъда кратък, ама по-кратко неможах. Накрая няколко думи - огрубено писах за черното и бялото, така е в теориите, научните абстракции са неизбежни, но реалния свят, реалните хора, реалните общества са цветни... с много цветове и оттенъци. Но толкова нашироко няма да се разпростирам. То не е необходимо, нататък всеки може да продължи и сам и така ще му е по-интересно.
