Аз пак сгазих лука с това, че не застанах на страната на Кольо Босия и баба Дора... И пак ми скочиха по-скоро единомишленици, но формални. Имам и същностни,реални, малко са, но те ме правят истински щастлив.

Няма да се извинявам - няма за какво и най-вероятно както обикновенно съм по-прав от критикуващите ме. Пък и дребнотемието не ме интересува. Но нещо става с нас хората и то не е оптимистично. Пак ще прескоча феноменологичните прояви на това, ако ги описвам само ще ми се обидят почти всички, което е вредно и за двете страни. Ще се опитам да покажа защо съм такъв с една от хипотезите ми, за която съм писал преди време накратко и във ФБ. Защото преди няколко дена попаднах на нещо като интервю на уважавания от мен анализатор Евгений Янович Сатановски /по млад е от мен с ъс 7 години, но по образование и двамата сме инженери/. Ще дам препратка към него накрая. В самото начало има закачка с говорилия преди него сравнително поносим либерал Станкевич и веднага след това излага това, което повтарям отдавна - че ние затъпяваме и чисто биологически. Всички изследвания показват, че след скока в масата на човешкия мозък при появата му с течение на времето паралелно с улесняването на съществуването ни тя започва да намалява. Има различни данни, но примерно за последните 10 000 години от 1500 грама средното тегло на мозъка ни е станало 1370 грама, почти с 10% е намаляло. Ако се вземат още повече години, както прави Сатановски, намалението е още по-голямо. Така става и с опитомените животни. Трудния живот, усилията да се справиш с всичко и да ощелееш повишават качеството на живите същества, удобствата, стигнали вече до тъпо и безсмислено консуматорство, намаляват качествата, водят до деградиране на живите същества. За тези неща съм мислил още от 60-те години на 20 век когато като ученик бях любител астроном. Тогавашния кралски астроном /една от големите научни длъжности във Великобритания/ Фред Хойл, твърдеше, че еволюцията при човека е спряла /а сега се знае, че има и дееволюция/ и отпушването може да стане само ако отново попаднем в трудни екстремални условия. По късно научих и древнокитайската мъдрост да мислиш с ръцете си, опитвал съм се да я обяснявам. Като любител психолог съм правил интравертни експерименти със себе си в този смисъл. А кагато се позанимах с когнитивистичните неща, разбрах - не труда, както твърдят марксистите, не езика, както твърди примерно Борис Поршнев, а ръцете са ни направили хора паралелно с мозъка. Когнитивистите показват какъв съвършен мозък имат делфините, но те ще си останат делфини, защото нямат нещо като ръце.

Е, то и в тази насока май съм понаучил и понаправил нещо, няма как да го изложа тук изцяло, а и започвам да излизам от темата. И така, чуйте Евгений Янович, който доказва правотата ми. И все пак... простете ми, че съм така краен понякога, както за Кольо Босия и баба Дора... не винаги, когато си прав, става с рогата напред...